before and after picture

Име: ВАЛЕНТИН ПЕТКОВ

Хората сме така устроени, че цял живот съзнателно или не, се променяме. Понякога оставяме животът да ни промени, а понякога вземаме живота в ръцете си и ние променяме него. Вярвам, че няма непостижими неща, има само слаба мотивация. Когато знаеш какво искаш и вложиш цялото си същество в това да се трудиш усилено, за да го постигнеш, непременно резултати винаги има.
Преди да започна да тренирам по – сериозно, изглеждах, както изглеждат 99% от хората, които не се занимават с никакъв спорт. Имах разбира се желание да подобря физиката си, самочувствието си. Смятах , че ако правя лицеви опори , коремни преси и т н нещо ще се получи, само че нищо не се случваше.
Когато, аз започнах да се занимавам с фитнес, нямаше почти никаква информация за това,но във всяка зала имаше окачени плакати на хора, занимаващи се с фитнес и бодибилдинг. Те ми изглеждаха абсолютно нереални и далечни. Тогава, смятах , че качеството, сепарацията и обема на тяхната мускулатура е абсолютно нереална и по никакъв начин не може да бъде достигната.
Повратната точка, за да вляза в залата да тренирам беше, когато видях мой познат, който също тренираше и имаше реален напредък, а аз правейки някакви хаотични движения, нямах никаква разлика. И си споням, че се уговорих с двама мои приятели да тръгнем заедно. В последния момент, обаче, стигайки до мястото на срещата ни се оказа, че аз съм единственият удържал на уговорката си. Доста се поколебах, но реших, че все пак съм отишъл и е редно да вляза в залата. Бях притеснен. Изглеждаше, че всички вътре са наясно с това, което правят, освен мен. Сещате се за онова чувство, което изпитвате всеки път, когато започвате нещо ново. Да си начинаещ винаги е плашещо. Страхът от провал много често отказва хората още преди да са опитали. Оказа се, обаче, че трениращите там са изключително дружелюбни. Всеки ми помагаше със съвети, насоки, къде правилни, къде не..но това беше моят първи досег с фитнеса.
Другата повратна точка беше, когато заминах за Южна Африка. Там бях втрещен от мащаба, който видях в залите. Онова, което гледах само в списанията и по филмите изведнъж беше на една ръка разстояние. Там започнах и своето образование в сферата. Докоснах се до магията и сърцевината на това как функционира нашето тяло, какъв огромен потенциал и капацитет на движение има.
Горе – долу по това време, бях приел обаче и едно убеждение, че тялото не може да развие пълния си потенциал без нещо добавено. Убежденията много често ни спират от онова, което можем наистина да достигнем. Понякога това е определено възпитание или морал налаган ни с годините, модел на поведение, който сме възприели от хората, с които сме се обградили. Разбира се, можем да придобием и полезни и добри убеждения, но често са такива, които ни дърпат една стъпка назад. Смятах, че ако тренирам само натурално няма да имам толкова добри резултати, лично за себе си. В този период на колебания бях преустановил тренировките си. Нали знаете, че понякога дори да сме с пълни сили физически, психиката ни може да ни възпрепятства. Това спиране се оказа доста полезно, тъй като започнах да изучавам човешкото тяло още по – задълбочено, да наблюдавам всяка една негова реакция и от какво е провокирана. Започнах отново да тренирам и да прилагам всичко това върху себе си, съвсем натурално. Тогава се убедих и на колко много е способно тялото ни.
С годините, промених не само физиката си, но и убежденията си, като цяло качеството си на живот, начина по – който гледам на света. Спортът ме е научил на много, дал ми е много. Научил ме е на дисциплина, на постоянство, на отговорност, преди всичко за себе си и за собственото ми тяло.
Един от най-важните уроци, които научих занимавайки се с това е, че не всичко е на всяка цена. Не бива да пренебрегваме здравето си и това, което някои външни влияния ни причиняват. Имаме само едно тяло, в което живеем цял живот. Това как то функционира определя всяка една сфера, в която се опитваме да навлезем. Ако за да постигнем целта си е нужно да мачкаме психиката си и да се изтезаваме, то не си заслужава. Здравето ни, както физическо, така и психическо е първото най-важно нещо, за да успяваме и да постигаме целите си. Много хора пренебрегват това и често се стига до днешните „модерни” болести – хранителни растройства, депресии. Попадне ли в тях и започне ли човек да изпада в дупки, се завърта един омагьосан кръг, от който много трудно се излиза. Плашещо е колко много хора страдат от подобни състояния, а колко малко се говори за това.
Смятам, че трябва постоянно да работим, да се развиваме и за това понякога има заслуга и подкрепата на близките ни. Не всеки е готов да разбере хората, които решават да се занимават със състезателна дейност. Често човек не може да влезе в положението на другия. Не разбира лишенията, на които се подлага, тежките тренировки и пренебрегването на социалния живот понякога. Не разбира промените в настроението точно преди състезание. Аз бях късметлия и всички около мен подкрепяха решението ми.
Тук бих искал да добавя и още нещо. Понякога в жижота съществуват обективни пречки, като здравословно състояние, заетост и тн. Аз самия съм преживял дилемата и трудностите свързани с тях. Още 13 годишен спортувах туристическо ориентиране и получих тежки травми в коленете от тичането по пресечен терен. Бях толкова зле, че родителите ми ме занесоха в „Пирогов” буквално, тъй като след еднин спортен лагер не можех да ходя. Последва лекарска забрана за спорт с изключение на плуване. От мен плувец така и не излезе, но се наложи много внимателно, предпазливо и постепенно да работя върху краката си. Най- лесно беше да се скрия зад забраната и никога повече да не спортувам. Или другата крайност би била да се изгърбя от неразумни тренировки и да завърша инвалид.
Вторият подобен преломен момент беше в казармата когато получих тежка контузия в гръбнака на 28г. Факт,а че бях уволнен по болест заради двете дискови хернии говори сам по себе си. Ужасно беше да се пазиш цял живот и на 28 да получиш нова забрана за спорт заради гръбнака. Аз съм може би най -неподходящия въобще човек да се замисля за активна състезателна дейност свързана с щанги и тежести, с проблемни колене и гръбначен стълб. Само методичната изклучително внимателна и съобразена с даденостите ми работа през годините направи възможно всичко което последва.